Първият признак на гордостта е обидата ╫ Архиепископ ТЕОГНОСТ
(Detail of Pride from The Seven Deadly Sins and the Four Last Things by Hieronymous Bosch, c.1500, Prado Museum, Madrid)
Първият симптом на гордостта – това е обидата. Когато човек се наскърбява – това приказва за надълбоко скритата му горделивост. Обидчивите хора са доста горди и самолюбиви персони. И когато се осезаем в мислите си, че сме се обидили, това към този момент свидетелства, че в нас живее гордостта, тази страшна, разрушителна болест, страшна болест, която изяжда душата както ръждата – желязото.
Обидата… Тя може да бъде обективна или несправедлива, само че когато в сърцето ни живее засегнатост, дружно с нея не може да има ни обич, нито примирение, ни благост, нито мъдрост – нищо. И блажен е индивидът, който е схванал, че в него живее засегнатост. Че е афектиран на ближните си, афектиран на живота си, а има и такива безумни хора, които са афектирани и на Бога.
За такива Соломон споделя: „ Безумието на индивида изкривява пътя му. А сърцето му недоволства срещу Господа “ (Притчи 19:3). Той се наскърбява на Господ, че не му е дал нещо си. Не му е дал власт, благосъстояние, не му е дал здраве, само че тъкмо в това е и скритата демонстрация на гордостта. У оракул Авакум има такива думи: „ Презорливия “, (превежда се от църковно-славянски език като „ горделив, високомерен “), обидчивия човек и който величае себе си, няма да успее “ (сравн. Авакум, 2:25). Погледнете единствено – „ презорлив “ – т. е. горделив, високомерен, несъмнено, това е нещо лошо; „ който величае самичък себе си “ – също лошо; „ обидчивият “, т.е. този, който се наскърбява – няма да наследи благодатта. И какъв брой значимо е да осъзнаеш и схванеш в духовния си живот, че това зло, което живее в нас не се отстранява иначе, с изключение на с смирение и примирение.
И блажен е този човек, който под нравствен живот схваща освен поклоните, акатистите, освен каноните, нито продължителните богослужения, само че на първо място да има примирение и обич. И когато се смиряваме и не се усещаме афектирани от никого, тогава в сърцето ни ще се всели любовта и Божията берекет несметно ще почива върху нас. Толкова е просто – избавим ли се от гордостта, ще си отиде обидчивостта, а отиде ли си тя, ще пристигна състраданието и любовта към близък. А състраданието и любовта са правилни признаци, че в душата на индивида живее Божия Дух, живее благодатта.
Да ни помогне Господ да се избавим от гордостта и нейното удостоверение – възприятието на засегнатост, да възлюбим близък си, да се смирим и осъзнаем, и разберем, че не сме почтени за нищо, а в случай че Господ ни дава нещо, то това е единствено по милостта Му. И тогава постоянно ще сме Му признателни. Благодарни за здравето, за заболяването, признателни за скърбите и за насладите – за всичко да сме признателни на Господа!
Автор: Архиепископ Теогност, наместник на Светата Троицко-Сергиева лавра
Източник и фотография:
Картина: Wikimedia Commons
